Адв. д-р Петрова: Желанието ми е да запознавам студентите по медицина и младите лекари с техните пра

Интервю с адв. д-р Мария Петрова

Aдв. д-р Петрова, на 15 Декември от 14 часа в Аула Максима на УМБАЛ „Св. Екатерина“ по покана на АСМБ и АСИ, Вие ще изнесете публична лекция на тема: “Законови рискове за лекаря“, с какво тя ще бъде полезна за студентите по медицина, специализантите и младите лекари ?

-Бих искала да благодаря за любезната покана. Наблюденията ми през последните години показват, че медиците все повече проявяват интерес към медицинското право. Нека не звучи нескромно, но аз чета лекции както на медици, така и на адвокати и наистина имам поглед върху проблема.

Вярвам, че ще бъде полезна, защото ще обърнем внимание на теми, които те не познават, а в същото време ежеднението им е свързано с тях: видове отговорност на лекаря, процес на информирано съгласие, медицинска еманципация, дефанзивна медицина, застраховки гражданска отговорност за лекари, основни нормативни актове, които всеки лекар трябва да познава. Опитвам се да поднеса една доста сложна юридичека материя, като е преведа на достъпен за медиците език.

Имам богат практически опит с казуси, което ми дава възможност да поднеса информацията атрактивно. Защото всеки един от слушателите може да се припознае в някой от казусите. Вярвам, че всяка споделена информация може да бъде полезна, ако е поднесена достъпно и е съобразена с аудитория.

По време на Вашето следване по медицина членувахте ли в студентски организации?

-О, да! С гордост ще ви споделя, че съм един от учредителите на АСМБ-Варна.. Участвала съм активно в организацията на ICMS, както и в голяма част от кампаниите. Заемала съм различни позиции от PR до председател на Контролния съвет. Освен това дълго време бях доброволец към Български младежки червен кръст, място от което почерпих много позитивен доброволчески опит и което постави основи на интересите ми в областта на превенция на ХИВ и права на пациентите със СПИН.

Била съм член и на Студентски съвет, смея да твърдя, че бях активна в защитаването на правата и интересите на студентите. До голяма степен участието ми в студентски организации ме провокира да започна да уча право. Като студент по Право в Юридическия факултет бях член на ELSA – Европейска асоциация на студентите по право. Вярвам, че участието в студентски организации обогатява много студентския живот, създава безценни приятелства и контакти, и дава солиден опит.

Какви са наблюденията Ви относно развитието на АСМБ през годините?

-Наблюдавам развието на АСМБ косвено и смея да твърдя, че това е преди всичко студентска организация. Избягвам да се меся, ако ми искат съвет, на драго сърце помагам.Иначе времената се менят, нещата се променят в динамика, всяко време крие своите особености.

Създали сме добра приемственост и вярвам, че трябва да се дават възможности за изява на младите колеги. Да ги оставиш да направят своят избор, да вземат своите решения, без да са обременени от това, че някой е създал организация или дълго време е бил част от нея. Ние сме заложили ценности и се радвам, че има млади, кадърни хора, които продължават да развиват организацията, споделят нашите ценности и да я обогатяват. Щастлива съм, че голяма част от инициативите вече придобиха характер на традиция.

Благодарна съм на младите колеги, че продължиха нашите инциативи, че с годините позиционираха организацията много добре, както на национално, така и на международно ниво.

Какво е мнението ви за дейността на АСМБ и ефективността на кампаниите, които се провеждат?

-АСМБ на първо място изгражда много силни комуникационни умения, ако човек реши да се занимава сериозно с кампаниите. Развива доста умения: като управление на проекти, упраление на кризисни ситуации, развива качества като лоялност, работа в екип и др. Ефективността на кампаниите може да се отчете по различен начин, в зависимост от характера на всяка една от тях.

За мен стойност има дори самият факт, че част от кампаниите са провеждат повече от 10 години. Това прави организацията разпознаваема във времето. Благодарение на възможността за международен обмен, кампаниите придобиха широка популярност и според мен дадоха възможност на много хора да развият качества, които им помагат в бъдещата им работа. Не трябва да забравяме, че все пак те са социално ангажирани.

Хуманизмът и социалната ангажираност са е основата на медицинската професия, нещо което АСМБ цени и развива в своите членове, чрез провежданите кампании.

Какви са наблюденията Ви относно активността на студентите в медицинските университети по отношение на обществено значими събития в сферата на здравеопазването, по отношение на проблемите в обучението по медицина?

-Образованието по медицина е тежко и не дава възможност, понякога чисто физически, човек да бъде активен, най-малкото защото степента на ангажираност в Медицинския университет е значително по-висока от тази на студенти в други специалности. Въпреки това, има активни студенти.

Дали това е достатъчно обаче? Винаги си мисля, че може и още. Важно за мен е студентите да имат реален поглед за възможностите си и да осъзнаят и оценят правилно ситуацията. Желанието ми е да запознавам студентите по медицина и младите лекари с техните правни възможности. Да знаят, че обединени те могат да постигнат желаните от тях промени. Ако бъдат разумни в исканията си и постоянни в действията си. В ежедневната си работа като адвокат, аз се сблъсквам с млади колеги, които не предприемат мерки, заели са пасивна позиция дори по отношение на своето бъдещо професионално развитие.

Живеем в интересни времена, в които няма дългосрочно планиране, липсва политическа воля и в сферата на здравеопазването се създава изкуствен хаос, поради недомислени нормативни промени. Това може да се предотврати, ако самите участници в нея заемат по-активна позиция и разполагат с повече юридически познания.

С оглед Вашия опит в студентски организации и естеството на работата Ви, бихте ли споделили насоки и идеи със студентите по медицина, които да помогнат за организиране на бъдещи кампании и събития с образователна насоченост?

-Да, ще се радвам на предстоящата лекция да обсъдим такива възможности. Бих искала студентите по медицина и младите лекари да знаят, че бъдещето им е в техни ръце, независимо как е очертано в нормативната уредба. Законите, наредбите, стандартите могат да се променят, това са достатъчно важни теми, на които студентите по медицина могат да наблегнат, за да си осигурят по-добро професионално бъдеще в България.

Да се върнем към темата за предстоящата лекция – в описанието на събитието първото изречение гласи: ”Какво не пише в учебниците по медицина”. Според Вас необходимо ли е обучение по медицинско право в медицинските университети? Не е ли достатъчно бъдещите медици да бъдат обучени как да диагностицират и лекуват според написаното в учебниците си? С какво включването на такова обучение към и без това натоварената програма ще им бъде полезно в практиката?

-В последните години медиците и здравеопазването като цяло все повече се сблъскват с проблеми, които изискват юридически познания или се решават в съда. Това само по себе си е достатъчно, за да кажем че е назряла необходимостта от обучение по медицинско право.

На това мнение е и проф. Дарина Зиновиева, един от хората развили медицинското право в България, която имаше идеи за смесени програми на обучение – медицина и право, за да може да има повече и адекватни специалисти в областта. Медицинското право без медицина е немислимо.

В Медицинските университети се изучава само медицинска етика и деонтология, които няма как да дадат юридически познания за правната рамка на медицинската професия. Медиците всеки ден упражняват своята професия без да познават правната ѝ рамка, което крие огромни рискове за тях.

Знам, че програмата на студентите е натоварена, но това не може да е причина да не се изучава медицинско право, най-малкото защото неговото практическо приложение е почти толкова силно застъпено в ежедневието на медика, колкото и правилната диагностика и лечение. Това ме провокира да създадем като инициатива в Европейския институт по медицинско право, здравен мениджмънт и обществено здраве да провеждаме тези образователни кампании. В учебниците по медицина не пише какви са задълженията на лекаря по закон, а незнанието е тази сфера прави медиците уязвими.

Има ли случаи на лекари, осъдени заради грешки, допуснати поради непознаване на правната рамка, в която работят?

-Непознаването на правото не опрадава и все по-често виждам случаи, в които точно непознаването на правото е изиграло лоша шега на медика и той става потърпевш на своето незнание. Има доста осъдени лекари и лечебни заведения. Факт е, че в медицинските среди за това все още не се говори открито.

А това, че неглижираме проблема не го прави по-малък. Световна тенденция е пациентите да търсят отговорност от лекарите. Тук важно е лекарите да са запознати с правата и задълженията си, да познават добре правата и задълженията на пациентите, за да могат да работят адекватно и законосъобразно.

Колкото по-рано приемем, че съществува необходимост от консултации със специалист по медицинско право, толкова по-лесно можем да се справим с проблемите. Младите лекари са по-далновидни и проявяват по-голяма отговорност в това отношение, по-възрастните им колеги са по-консервативни и като че ли предпочитат да отричат проблема.

Изглежда претенциите към медицински специалисти се увеличават в последните години. Има ли достатъчно компетентни в областта на медицинското право юристи в България?

-Да, определено има тенденция на увеличаване на претенциите от страна на пациенти към лекари. Медицинското право изисква много добро познаване както на медицината, така и на правото. Малко са хората, който са завършили и двете образования в България. Сред адвокатите в страната, засега аз съм единствена.

Този факт е малко притеснителен. Липсата на достатъчно квалифицирани специалисти в областта провокира много юристи да се захванат с медицинско право, без да имат нужните знания в тази област, което носи риск за хората, които им се доверяват. Просто трябва да се подхожда по-отговорно.

Ние от LexMedica стимулираме млади хора, които искат да се занимават с медицинско право, студенти медици, които изучават право, осигуряваме стипендии и стаж, защото съзнаваме отговорността, която носим като единствена кантора в България специализирана в областта на медицинското право. Аз самата чета лекции и водя семинари на адвокати в областта на медицинското право.

Далеч съм от мисълта, че просто с няколко дневен курс някой може да стане специалист по нещо. А и не това е моята цел-да ги превърна в специалисти, а да акцентирам върху спецификата на проблемите, за да знаят към кого да се обърнат за адекватна и своевременна юридическа помощ. Щастлива съм, че сред тях има хора, които възприемат значимостта на медицинското право и ни копират, радвам се, че се говори за медицинско право, че има хора с амбиция да се развиват в областта.

Имаме нужда от адекватни специалисти. Медицинското право е прекрасна ниша, в която има огромен потенциал и бъдеще, за хора, които не подценяват нито медицината, нито правото. Надявам се, че правите разлика между специалистите по социална медицина, епидемиология, обществено здраве, здравен мениджмънт и специалистите по медицинско право.

Вие сте специализирали в Англия, Франция, Австрия и Германия в областта на медицинското право. Доколко практиките от тези държави са приложими у нас, имайки предвид различията в съдебната система и системата на здравеопазването?

-През 2010 година преминах курс по „Алтернативно разрешаване на спорове в сферата на здравеопазването и здравна медиация“. По-късно преминах обучение за медиатор и тук в България.

Познаването на медиацията може да спести много средства, време и нерви на медицинските специалисти и на пациентите. На това е базирана и инициативата на Здравен омбудсман, позната в Австрия и Германия, която се опитваме да наложим в България. Тази практика например е абсолютно приложима и у нас.

Във Франция съществува много полезни практики, например – Фонд за обезщетение на пациенти, увредени в следствие на лекарска намеса. При тази система, не се търси вина на лекаря, просто се приема, че при определени обстоятелвтва е възможно да настъпят нежелани резултати за пациента, а той следва да бъде обезщетен. Така се спестяват много негативи за лекаря.

Това също може да се приложи в България, аз съм лично ангажирана с тази кауза от 2008г. За съжаление обаче, до голяма част развитието на това зависи от политическа воля. Друга полезна практика са така наречените комуникационни обучения, които са част от медицинското образование във Франция и в Израел. Голяма степен от претенциите на пациентите, се дължат на лоша комуникация между тях и медицинските специалисти . Това може да бъде избегнато, ако лекарите и медицинският персонал да обучени как да комуникират с пациенти и как да реагират при нежелани събития в лечебното заведение.

В рамките на образователната ни кампания, Европейския институт по медицинско право, здравен мениджмънт и оществено здраве организира такива, с участие на международни лектори, за да подобрим комуникацията и да подобрим връзката на доверие между лекар и пациент. Сега в партньорство с пациентски организации стартираме една система за идентифициране на нежелани събития в лечебните заведения и отчитане удовлетвореността на пациентите, която чудесно работи във Великобритания. С малко промени, ние я реципирахме и сега я имплементираме тук.

Безспорно можем да се поучим от чуждия опит, единственото което трябва да правим е да познаваме добре условията у нас, и да не възприемаме практики на сляпо, а да ги адаптираме според възможностите и условията в България.

Според Вас, какви са последиците от приемането на Наредба № 1 за придобиване на специалност в системата на здравеопазването?

-Отговорът на този въпрос вероятно ще се променя, в зависимост от това кого питаме. Ако попитате специализант, който не е успял да специализира по старата Наредба 34, вероятно ще получим отговор, че Наредба 1 е по-добра. Истина е, че при приемане на Наредба № 1 имаше остра нужда от промяна.

Освен позитиви обаче, тази наредба създава предпоставки за силна зависимост на специализантите от едно лице – ръководителят на съответното лечебно заведение. С тази Наредба някак се изгуби възможността държавата да планира от какви специалисти има нужда, не че това се случваше адекватно при Наредба №34. По мое мнение, има още много какво да се желае, за да може да се осигурят добри условия и сигурност за младите лекари, което ще бъде предпоставка те да не напускат страната и да се реализират професионално тук.

-За да подобрим каквото и да е, трябва на първо място да идентифицираме проблемите. За съжаление в сферата на здравеопазванeто те не са никак малко. Добра среда за лекарите може да се създаде, само ако те познават добре правата и задълженията си, както и правните възможности за да влият върху нормотворчеството в сферата на здравеопазването.

Така те ще се превърнат от пасивни обекти, които са длъжни да спазват закона, в субекти, които ще могат да градят своето професионално бъдеще, според възможностите си и закона. Твърде много млади колеги медици предпочетоха професионална реализиация в чужбина. Ако не се намери решение на този проблем, няма как да говорим за подобряване на системата.

Все пак, ако пациентът следва да е в центъра на медицинката грижа, лекарят следва да е в центъра на системата на здравеопаване. Защото за хубаво или за лошо, пациенти винаги ще има, но лекарите са на изчезване.

Смятам, че лекарите доста дълго време бяха пасивни и е крайно време да заемат по-активна позиция, да знаят какво могат да искат от съсловната си организация и да предприемат действия към промяна, която да ги удовлетворява.